Хакухо е четвъртият чужденец и вторият представител на Монголия, достигнал до най-високия ранг в сумо - йокозуна.
Хакухо е син на олимпийски сребърен медалист по свободна борба от олимпиадата в Мексико и многократен шампион в Монголската национална борба. Своя път в сумото той започва още когато теглото му е боло около 60 килограма.
За годините прекарани в професионалното сумо, Белият феникс е участвал в 451 двубоя и е удържал 324 победи. В най-висшата дивизия Макуучи той е спечелил 230 победи от 309 двубоя.
Давааджаргал Мьонхбат е роден на 11 Март 1985 година в град Улан-Батор в семейството на знаменит монголски борец.
Баща му Джигджидим Мьонхбат е шест кратен победител в провеждащите се веднъж годишно турнири по национална монголска борба и е носител на титла, която в сумото съответства на званието йокозуна. През 1968 година той донася на страната си и сребърен медал по свободна борба от олимпиадата в Мексико. На финала в категорията до 78 килограма Мьонхбат отстъпва на представителя на СССР Борис Груевич.
Давааджаргал е петото дете в семейството. Той има по-голям брат и 3 по-големи сестри. Като дете той не е изпитвал влечение към борбата, а към игровите спортове и по-специално баскетбол. На 15 години младежът е пробягвал 100 метра за 11.3 секунди.
Промяната в живота на Давааджаргал се дължи на сумиста Кьокусюдзан. През 2000 година пионера в монголското сумо се завръща в родината си, за да търси млади таланти. Физическите данни на 170 сантиметровия и само 60 килограмов юноша предизвикват у него насмешка, но той не успява да откаже на молбата на олимпийския медалист да ходатайства за сина му. Младите монголци заминават за Япония и всички те биват харесани от различни треньори и разпределени по школи. Всички без един. Давааджаргал Мьонхбат не се харесва на нито един треньор и си взима обратен билет.
Вечерта преди обратния полет, докато Давааджаргал си подреждал куфарите, Кьокусюдзан е бил на вечеря с треньора Оошима. Възползвайки се от доброто му настроение Кьокусюдзан прави последен опит да уреди потомствения борец. По молба на своя ученик, Оошима набрал телефонния номер на треньора Миягино и му съобщил, че може да запише в неговата школа сина на великия монголски борец.
При първата среща с „бъдещата звезда”, Миягино прави гримаса, но не се отмята от дадената пред колегата си дума. Така самолетът за Улан-Батор заминава без младия Мьонхбат.
През Март 2001 година подрастващият и не много заякнал физически монголец, стъпва на професионалното дохио под името Хакухо (Белият феникс). В дебютния си турнир в началната дивизия Джонокучи, преминава за 68-килограмовия сумист сравнително неуспешно – 3 победи и 4 загуби.
Но първите трудности не могли да изплашат Хакухо. Юношата започнал да израства както в професионален, така и в чисто физически смисъл. За по-малко от две години Белия феникс стига до третата дивизия – Макушита. За още 5 турнира Хакухо преминава и през нейните рангове и през Януари 2004-та получава правото да постъпи в елитната дивизия Джурио.
През март той става победител в дивизията си и получава правото да премине в списъка на 42-мата най-силни рикиши. Хакухо става 14-ти чужденец и 5-ти представител на Монголия пробил в най-висшата дивизия на професионалното сумо. През май 2004-та Хакухо дебютира в Макуучи и завършва турнира с впечатляващите 12 победи.
През Януари 2005-та младият рикиши дебютира в ранг комусуби, а през март достига и ранг секиваке. Постигайки 35 победи в три поредни турнира (45 двубоя), на 29-ти Март 2006 година Хакухо получава звание озеки.
През Май 2006-та Белия феникс печели първата си Императорска купа.
Печелейки два турнира поред през Март и Май 2007-ма, Хакухо достига до най-високото звание в професионалното сумо – йокозуна.
За най-силната страна на бореца се счита борбата при захват на мавашито (пояса) над дясната ръка на съперника.
Хакухо е женен за японката Саеко, от която има една дъщеря.
Свободното си време потомствения борец обича да прекарва с книга в ръка.