Спортът сумо има много малко правила, което дава възможност за провеждане на динамични и интересни двубои. Мачът се разиграва на ринг наречен дохио. В зависимост от начина на построяване се различават: Мори дохио (изградено във формата на квадрат изпълнен с пръст) и Хира дохио (изградено от синтетична материя, но същото по размери и форма като мори дохио). Страните на квадрата са дълги 7.27 м. Игралната площ е кръгла с диаметър 4.55 м, ограничена с овален борд (шобу дауара) с височина 4 см. Бордът е изграден от специални бали (дъги), изработени от слама и пръст, наречени тауара или кодауара с дължина от 63.5 да 64 см. Местата, на които е прекъснат бордът са 4 и са с дължина от 36 до 40 см. Те съответстват на четирите посоки на света изток-запад и север-юг. В центъра на дохиото са разположени две бели стартови линии (шикири сен) с дължина 70-80 см и ширина 6 см, отстоящи на разстояние 70 см една от друга. Когато рефера даде сигнал, че боя може да започне, състезателите застават всеки зад своята линия и застават с лице един към друг. Когато и двамата състезатели поставят и двете си ръце стиснати в юмрук на бялата линия или зад нея, боят започва. Началната атака е изключително важна за получаване на предимство при двубоя. 

Журито се състои от петима съдии или шинпан облечени в черни кимона. Те седят под дохиото и около ринга. В края на ринга стои рефер или гиожи и обявява началото на двубоя и победителя от двубоя. При оспорван мач всеки от съдиите може да оспорва решението взето от рефера. В този случай на ринга се провежда съвещание между петимата съдии и рефера. За определяне на победител се използват и повторения на записите от мача.
Екипировката, която се използва от сумистите, е мавашито. То представлява здрава и пластична лента плат с ширина 40 см, достатъчно дълга за да може да препаше тялото в областта на кръста четири-пет пъти. Под мавашито състезателите могат да обличат къси панталони (плътно прилепнали към таза и бедрата).

По време на двубоя състезателите могат да използват всякакви техники и маневри.

Забранени са следните техники и действия (кинжите):

1. Удряне по лицето с юмрук или мушкане (пробождане) с пръсти.
2. Ритане в гърдите, коремната област и др.
3. Бъркане и удряне в очите, носа и други жизненоважни органи.
4. Дърпане на косата.
5. Хващане за гърлото (удари по гърлото са позволени).
6. Захващане или дърпане на предната или задната част на мавашито.
7. Захапване на противника.
8. Хващане и чупене на пръстите.
9. Изпълняване на техники със захващане на татемаваши (предната част на мавашито).
10. Изпълнение на гасшо (обгръщане с двете ръце на противниковото тяло – хванати една за друга).
11. Удар с шамар (хари-те) се разглежда на обсъждане. Ако съдиите отсъдят умишлено удряне на шамар мачът се преиграва. При повторен удар сумиста се обявява за загубил. При хари-те мачът незабавно се спира.

Победител в двубоя е сумиста, който:

1. Избута противника извън дохиото.
2. Принуди противника да докосне с която и да е част на тялото дохиото (с изключение на долната част на ходилата (табана).
3. Когато атакуващият сумист изгуби изцяло равновесната устойчивост (шинитай) в резултат на успешно изпълнена побеждаваща техника, с цел да запази противника си от контузия, докосне с ръка или крак предварително дохиото. В първия случай победата се определя с кабай-те, а във втория като кабаиаши.
4. Победа с окуриаши се обявява тогава, когато атакуващият повдигне противника и изнасяйки го стъпи извън шобу-дауара.
5. Когато атакуващият изпълни хвърляне и пръстите на краката на атакувания се извият и докоснат дохиото.
6. Сумистът може да се обяви за загубил мача след съдийско обсъждане:
- Ако се установи, че не може да продължи поради контузия.
- Ако се установи, че си служи с кинжите.
- Ако сумистът своеволно напусне мача.
- Когато сумистът не изпълнява съдийските инструкции.
- Когато се развърже маебукуро (предната част на мавашито).
- Ако сумистът не се яви на дохио дамари след двукратно повикване.

Редовното време за постигане на победа е 3 минути. В случай че не се излъчи победител, срещата се преиграва.
Състезателите използват най-различни техники по време на двубоя, но в сумото може да се разграничат два основни стила: оши-зумо или опит за изблъскване на опонента извън дохио и йотсу-зумо – опит да се хване мавашито на опонента и да се изхвърли от дохио. Най-добрите състезатели използват и двата стила.
В края на всеки двубой се обявява на зрителите техниката използвана от победителя. Известни са около 60 техники, но само около дузина от тях се използват често. Може би най-голямо предимство състезателя получава, ако успее да хване мавашито на противника си, като в същото време държи ръката му притисната близо до тялото. Тази техника се нарича външно хващане. Използвайки я състезателя обикновено хвърля противника си на земята или използва позицията си, за да изхвърли противника си от дохиото.

Терминологичен речник

1. Шобу дауара – дъги от оризова слама и пръст, свързващи и образуващи кръговия борд (граница) на дохиото.
2. Кодауара – една дъга от оризова слама и пръст.
3. Току дауара – източна и западна привилегирована зона за сумистите, зона за рефера.
4. Шикири сен - стартова линия.
5. Жаноме – фин пясък, разпръснат около шобу дауара.
6. Дохио дамари – зона за чакане.
7. Гиожи – рефер.
8. Ритшу-рей – поклон с глава.
9. Чири-чозу – пречистващ ритуал.
10. Сонкйо – основна позиция при ритуалите.
11. Тачи-ай – едновременно и енергично изправяне (стартиране) на сумистите.
12. Хаккейой – старт.
13. Шобу-атта – мачът свърши.
14. Матта – чакай, спри.
15. Мадайо – не още.
16. Те о тсуите маттанаши – ръцете долу, времето за чакане свърши.
17. Рикиши – сумо боец.
18. Качи-нанори – обявяване на победителя.
19. Тори наоши – преиграване на мача.
20. Комарите – побеждаваща техника.
21. Кумите – позиция, в която остават сумистите при временно прекъсване и възстановяване на мача.
22. Татемаваши – предната вертикална част на мавашито.
23. Орикоми – предната висяща част на мавашито.
24. Кинжите – забранени действия.
25. Хари-те – удар с плесница.
26. Гасшо – обхващане на тялото с две ръце.
27. Хаки-те – докосване на дохиото.
28. Фуми-коши – стъпване извън дохиото.
29. Кабай-те – изпълнение на побеждаваща техника, но с цел предпазване от нараняване на противника, сумистът докосва с ръка дохиото.
30. Окуриаши (кабапаши) – изпълняване на побеждаваща техника, но с цел предпазване от нараняване на противника, сумистът докосва с крак дохиото.