Историците са установили, че сумото датира от преди 2000 години, но то не е било процъфтяващ и зрелищен спорт до началото на 16-ти век. Както във всяка друга социална група в Япония и там има строги правила и традиции. На практика много малка част от времето на турнира е заета от двубоите. Рикиши прекарват повечето от времето си изпълнявайки церемонии за встъпване в бой, застъпени в традициите на Шинто.
Шинто е местната религия в Япония и представлява по-скоро набор от ритуали и церемонии, отколкото система от вярвания или определен етичен кодекс. Самата дума Шинто означава “пътят на боговете”. Сумо борбите първоначално са били изпълнявани за развлечение на боговете (ками) по време на фестивалите (матсури). Сумото като част от ритуалите на Шинто датира от периода 250-552 година, но чак през 17-ти век в него се застъпват пречистващите ритуали които се наблюдават в сумото днес.
По-голямата част от Шинто, която наблюдаваме в спорта сумо съществува само символично. Пясъка, който покрива глината на дохиото е символ на чистотата в религията Шинто. Навеса над ринга (яката) е направен в стила на покрив на светилище на Шинто. Четирите пискюла във всеки ъгъл от навеса символизират четирите сезона; белият е есента, черният е зимата, зеленият е пролетта и червеният е лятото. Пурпурният плат около покрива символизира движението на облаците и смяната на сезоните. Рефера (гиожи) символизира Шинто свещеник в традиционното си облекло. Водорасли, сепия и кестени са поставени в ринга заедно с молитви за защита.

През всеки ден от турнира (башо), се извършва церемония по влизане на ринга, където тялото и духа на всеки един от борците се пречистват. Йокозуна са облечени в маваши с 5 бели ивици хартия, сгънати на зигзаг, същите като тези намиращи се на входа на светилищата на Шинто. Отпред на всяко маваши има сагари, които представляват ресни затъкнати в колана и символизират свещените въжета пред входа на светилищата. Броя на ресните е нечетен, между седемнадесет и двадесет и една. Това са щастливи числа в традицията Шинто. А солта, която се хвърля преди всеки двубой символизира пречистването.
Като религия изградена от обичаи, а не от закони, Шинто е започнала като религия предназначена да задоволи боговете, за да осигури добра реколта и божествена протекция. Но скоро тя се развива в спорта сумо, като начин да се забавляват същите тези богове, да пречисти самия спорт и да пази рикиши от беди.
Първата церемоня за деня е дохио-ири или церемония на ринга изпълнявана от Джурио и Макуучи рикиши преди да започнат двубоите. Рикишите се разделят на две групи, източна и западна, и се редуват при излизането на ринга. Рикишите от най-нисък ранг излизат първи и правят пълна обиколка около ринга следвани от другите рикиши в ред съответстващ на ранговете им. Преди всеки рикиши да излезе на ринга той бива представен на зрителите. След като и последният рикиши от групата бъде представен, рикишите, които до тогава са с лице към зрителите се обръщат към ринга с лице един към друг и плясват с ръце. След това вдигат дясната си ръка, повдигат техните кешо-маваши (декоративни престилки направени специално за пречистващата церемония) и накрая вдигат едновременно двете си ръце. Този ритуал е наследство от обичайте на самураите. С него рикиши показват един на друг, че не са въоръжени. По време на церемонията по влизане на ринга на Макуучи, рикишите с ранг Йокозуна не са в групата. Те трябва да изпълнят свой собствен ритуал за влизане на ринга. Когато Йокозуна изпълнява ритуал по влизане на ринга, той е носи на кръста си бяла тсуна или зуна (сплетено въже с 5 зигзагообразни ленти висящи отпред), която показва неговия ранг.

Преди започване на двубоя, двамата рикиши прекарват няколко минути повдигайки краката си високо във въздуха и удряйки ги в земята. Това е ритуал за прогонване на демони. Също така те разпръскват няколко шепи сол на ринга, за да го пречистят. Много рикиши разпръскват сол около себе си, като ритуал който да ги предпази от наранявания. След последния двубой за деня се провежда церемонията юми-тори (поклон със завъртане). Тя се изпълнява от рикиши който е в групата на Йокозуна. Истинските почитатели на спорта не напускат местата си до приключването на този ритуал.

В момента годишно се провеждат шест големи турнира наричани хон-башо. Месеците и местата, на които се провеждат турнирите са следните: Януари – Токио, Март – Осака, Май – Токио, Юли – Нагоя, Септември – Токио и Ноември – Фукока. До началото на 20-ти век са се провеждали до два големи турнира годишно, но с нарастването на популярността на сумо те нарастват до четири годишно, а през 1958 година се стига до сегашния формат на провеждане на турнири – шест турнира годишно. Също така до 1949 година башо е продължавало само 10 дни, в момента башо продължава 15 дни. Между турнирите рикиши обикалят из покрайнините на Япония и правят представления за почитателите, които може да нямат възможност да присъстват на живо на състезанията. Тези обиколки се наричат джунгио, но докато рикиши се бият пред зрителите те са загрижени повече да избягват контузии, а не за победата. Този тип представления се наричат хана-сумо.
В историята на спорта до сега са записани само 68 рикиши, които са достигали ранг Йокозуна. От тях в момента само Асашорю се състезава. Асашорю е третият чужденец достигнал до този ранг, след 66-тия Мусашимару и 64-тия Акебоно, които са били от Хавай, а Асашорю е монголец. За да се получи ранг Йокозуна в момента, рикиши трябва да спечели два турнира по ред. За да се добие представа колко е трудно това може да се направи сравнението, че сред стотиците хиляди състезатели излизали на ринга само 68 са успели да го направят. В миналото, когато не е имало действащ Йокозуна са били правени изключения на правилото за спечелването на два турнира. Позволявано е рикиши да стане Йокозуна като спечели един турнир, а последващото му представяне е достойно, за да носи този ранг.

Друг увлекателен аспект от сумото са всекидневните дневните тренировъчни сесии (наричани кейко) преди и по време на големите турнири. Сесиите започват в 5.00 сутринта за рикиши от най-нисък ранг и започва със загрявка и тренировъчни двубои. Най-разпространената форма на кейко е маши-ай-кейко. При нея победителя от двубоя остава на ринга докато някой успее да го победи. След като едни двубой приключи всеки рикиши в участващ в тренировъчната сесия се втурва към ринга с надеждата той да бъде избран за следващия опонент на победителя от предходния двубой. В тренировките няма формално показване на техники и стойки. Младшите рикиши се обучават като гледат по-старшите и се упражняват непрекъснато. Колкото е по-висок ранга на рикиши, толкова по-късно той може да излезе за тренировъчната сесия. Рикишите от дивизията Макуучи (най-високата) обикновено пристигат към 8.30 и дават инструкции на тези с по-нисък ранг, докато те си почиват на ринга. Докато старшите рикиши провеждат тяхната тренировка, тези с по-нисък ранг са заети в кухнята подготвяйки първото хранене за деня.

Около 11:00 рикиши започват да се хранят. Първо ядат рикишите с по-висок ранг, докато другите стоят около масата и ги обслужват. Основното меню се състои от задушено блюдо наречено чанко-набе. То съдържа морски водорасли, различни меса, риба, зеленчуци и юфка. Чанко-набе се сервира с ориз и се преглъща с бира. Рикишите от високите рангове ядат колкото искат и понякога за най-младшите остават само парченца остатъци. След храненето рикиши се оттеглят за следобедна дрямка, тъй като няма повече официални задължения за тях.